Като иде реч за Свети Валентин в нормалните среди се сещаме за Казана. Не за Оня Казан, в който ни бутал дявола, когато не спазим обредите и Свети Валентин ни гушне, преди Дядо Поп да размени короните, а за Казана, от който като потече нещо слабо и го наричат Патоки.
14 февруари е едни хубав ден, в който се събират няколко кмета, няколко попа, няколко техни приятели и един Лозар, за да зареже лозето.
Свети Валентин обикновено е светъл ден. Утро, грее ясно слънце, вечер лампите на украсените кръчми, в които някой провинил се гроздорезач води кака си. Крушките на лампите обикновено са много силни. Светлината е кошмарна, пречи на любовния поглед, и както казваше Станимир, фотони .... фотони .... фотони.
На масата, а и на околните маси има червени сърчица, наречени Валентинки, които приличат на онези от Картичките, но са от остатъци от одеалото на баба. Ако не са, значи са от одеалото на някоя китайска баба, която хал хабер си няма, че някой ще засвидетелства любовта си, с това червеното на клечка. От тава се спускат лъскави "гърлянди", които са оскубаните от Нова година и Бабинден украси, предоставени любезно на ресторанта от същите вносители на китайски стоки с европейски сертификат.
А, имаше време, в който нямаше Криза и Христина Секлемова правеше истински празници (фиести в терминологията на Хемингуей) наречени на Любовта и Виното. И дрес код имаше, и веселба. Първият Бал, преобразуван в карнавал беше на 14 февруари 1998. Преди време Христина изнесе този Карнавал на виното и любовта Поморие и отиде та се не виде!
А за Поморие и за Свети Валентин на Любовта и Виното през далечната 2010 се носят Легенди.
Няма коментари:
Публикуване на коментар